За кучетата...
Кучето е едно от най-популярните домашни животни. Още в древността станало ясно, че кучетата могат да бъдат полезни на хората по време на лов, за охрана, както и като неповторим приятел. Още тогава става ясно, че те чуват по-добре от хората, по бързи са от тях и се превързват към стопаните си. За повече от 12 000 години кучето живее сред хората, като за едни то е обект на презрение, а при други предизвиква възхищение и любов. Когато добитъка е бил опитомен преди 9 000 години, кучетата почват да се ползват като пастири и пазачи на овце, кози и говеда. В тази си роля те от една страна са ползвани да се води стадото, да се прибират отклоняващите се от него, както и да пази стадото от хищници и крадци. Такава е и ролята на българското овчарско куче. То води стадото, и се ползва за охрана, както на домашните животни, така и на къщите на стопаните си.
Кучетата са почитани различно в различните части на света. Западната цивилизация придава голяма важност на връзката между човека и кучето. В Древен Египет по време на фараоните кучетата достигат апогея на уважението към себе си, като са считани за свещени. В други райони на света, най-вече в Азия използват кучетата, като товарни животни или за храна.
Произхода на кучетата е изучаван задълбочено. Знае се, че кучетата, вълците, чакалите и лисиците имат общ произход. Палеонтолозите считат, че всички те имат общ прародител, който е живял преди 60 милиона години и е бил малък бозайник, наподобяващ невестулка, който е живял в сегашна Азия.
За породата...
През 2009 година породата българско овчарско куче е призната в цял свят. Това признание се отбеляза достойно с първото участие на нашите кучета на световното първенство по кинология в град Лимбург – Германия. Кинолозите там за пръв път видяха на живо тази интересна порода и я оцениха високо.
Има множество теории за появата и произхода на българското овчарско куче. Сред посочваните произходи са: че дошло по нашите земи с конницата на хан Аспарух, че е куче на древните траки, че е каракачанско куче и много други. Едно е ясно, че българския народ откакто съществува все се занимава с животновъдство, при което овчарските кучета го съпровождат от древни времена. Историята на българското овчарско куче е толкова древна, колкото е древна и историята на българския народ.
В настоящия момент българите гледат много породи кучета. По принцип българина е привързан към животните, поради факта, че болшинството българи израстват с животните по един или друг начин от ранно детство. Наблюдава се интересен факт сред българите обичащи кучета. Те може да са гледали много различни породи, но вземат ли да гледат българско овчарско куче, повече не сменят тази порода. И това не е случайно. Характера на тази порода и на българина си приличат в много черти. Нашето куче е гордо животно, със собствен характер и трудно подлежи на дресировка … точно като българина. То не позволява да му мачкат характера и същевременно е безкрайно предано същество. Заобича ли те един път, това е завинаги. Типична характерна черта на тази порода, че проявява абсолютно безстрашие, когато оцени че има заплаха за семейството към което то принадлежи.
Много хора питат трудно ли се гледа едно такова куче. Мисля, че не е трудно. Породата е непретенциозна към атмосферните условия, към храната, към всичко което го обкръжава, тъй като е оцеляло на земя през която са минавали много народи, войни и въпреки това е оцеляло както и народа ни. Едно нещо обаче е важно при отглеждането. Кучето трябва да се гледа с много любов, тя да му се показва, и даже когато парите не са достатъчно в семейството, да се отделя по един залък от софрата и за него.
Много хора се интересуват дали мъжкото или женското куче са за предпочитане като домашен любимец. Не може еднозначно да се отговори на този въпрос. Зависи кои какво търси във случая. За гледане и мъжкото и женското нямат различия. Много хора считат, че женското куче е по ценно не само защото може да създава поколения, а и защото дава 70% от генотипа на поколението. От друга страна мъжките български овчарски кучета са по-едри, много често по красиви и атрактивни, което ги прави предпочитани. Не трябва да се пренебрегва обаче факта че женските са по привързани към територията където живеят, особено когато са раждали на някакво място. Това място - дворът, къщата, стопаните стават част от неговото семейство. Някои казват, че не кучето е част от нашето, а ние сме част от неговото, което е малко неясно на пръв поглед, но за някои хора това просто е така.
Ето и някои от характеристиките на породата според общоприетия стандарт:
- Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост, хармонично развито с добре свързани части на тялото. Мускулатурата му е мощна,костите са масивни с обилно окосмено покритие. Видът му излъчва сила, увереност и внушава респект. Половият диморфизъм е силно изразен.
- Тип конституция: Груб и здравогруб.
- Ръст /височина в холката/: мъжките: мин. 68 см, женските: мин. 63 см.
- Глава: Пропорционална, обемна.
- Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало почти плоско, със забележим задтилен /окципитален/ издатък. Над очните дъги са слабо изразени.
- Стоп - слабо изразен.
- Муцуна - обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока.
- Носна гъба - голяма и добре пигментирана, ноздрите са широки. Носната гъба и видимите лигавици са черно пигментирани, а при кафяво-белите кучета може да са в кафяво пигментирана гъба.
- Устни – дебели и прилепнали-горната покрива долната, тъмно пигментирали с дълбок прорез.
- Зъби - здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга.
- Уши - висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми. Допустима дължина на ушите- +-2,5см от вътрешния медиален ъгъл на окото. Допускат се поставеност на ушите-2,5 см под или над линията на очите.
- Очи - малки, дълбоко и късо поставени като латералните ъгли стоят по-високо от медиалните. Формата на очите е от кръгъл до бадемов като се препоръчва бадемовидната форма. Цвета на очите е тъмно или светло кафяви в зависимост от окраската на косъма, ръбът на клепачите е тъмно оцветен, погледът е самоуверен, излъчва твърдост на характера.
- Шия - мощна, средно дълга, добре замускулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа, поставена под ъгъл от 30 до 35 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки.
- Тяло: Горна линия-хоризонтално права; Холка- мощна, добре замускулена, леко изскачаща над линията на гърба; Гръб –средно дълъг, здрав, прав и широк; Поясница- Къса и тясна при мъжките кучета,а при женските дълга,замускулена с прибрана коремна линия;
- Крайници: Предни - Прави и успоредни, широко поставени; Задни - Прави, успоредни погледнати отзад със силно развита мускулатура.
- Движения: Рационални, не изразходващи излишна енергия, свободни с широка крачка. Характерен е спокойният лек ход и пружиниращ тръс.
- Косъм: Различават се два типа кучета по отношение дължината на косъма -
Дългокосмести- с дължина над 10см. и късокосмести - с дължина до 10см.
Допуска се минимум дължина на косъма при холката - 7 см.
Косъмът е прав и твърд с много добре развит подкосъм.
- Цвят - допуска се окраска: едноцветна, двуцветна и трицветна. Предпочитат се големи, ясно очертани тъмни петна на бял фон или големи бели петна на тъмен фон. Тъмният фон може да бъде-черен, сив, кафяв и червен.
- Окраска: Допускат се кучета едноцветни, двуцветни и трицветна окраска. Допуска се черна маска.
|